През 1988 г. Хаус, Ландис и Умбърсън публикуват изследванe, фокусирани върху бъдеща епидемиологична социална изолация при хората. Те установяват, че тя е значителен рисков фактор за широкообхватна заболеваемост и смъртност – констатация, която последващи изследвания потвърждават. Те отбелязват, че социалната изолация е също толкова силен рисков фактор, колкото пушенето, затлъстяването, заседналия начин на живот и високото кръвно .
Идеята, че липсата на социални отношения е рисков фактор за смъртността обаче, все още не е широко призната от здравните организации
Има два общи теоретични модела, които предлагат процеси, чрез които социалните взаимоотношения могат да повлияят на здравето
Буферираща хипотеза
Според нея социалните взаимоотношения могат да осигурят информационни, емоционални или физически ресурси. Така социалните отношения смекчават или буферират вредното влияние на стресори върху здравето.
Основни ефекти
Според него социалните взаимоотношения са свързани с аспекти , които не са изрично предназначени за помощ или подкрепа (следването на социалните норми).
В допълнение, социална мрежа дава на хората роли, които осигуряват самочувствие и цел.
Цялостният ефект на социалните взаимоотношения върху здравето може да бъде подценен, тъй като повечето проучвания разглеждат само едно измерение на проблема.
Ефекти при животните
- Изолацията увеличава размера на инфаркта и намалява степента на възстановяване след инсулт при мишки;
- Изолацията увеличава затлъстяването и диабет тип 2 при мишки;
- Изолация намалява продължителността на живота на плодовата муха;
- Изолацията забавя положителните ефекти от бягането при възрастни плъхове;
- Изолацията намалява експресията на гени, регулиращи имунния отговор на прасетата;
- Изолацията намалява активността и увеличава нивата на стресовия хормон кортизол при прасета;
- Изолацията забързва стареенето на заека подземник;
- Изолацията увеличава нивата на стресовия хормон кортизол при макаците
Ефекти при хората
- Хората с по-малко социални отношения умират средно по-рано от тези с повече социални отношения;
- Сред жените прекият социален контрол (т. е. „колко често някой ви казва или напомня да направите нещо, за да защитите здравето си?“) показва повишена физическа активност до три години по-късно;
- Да се ожениш/омъжиш след изолация е свързано с повишена вероятност за поведение, насърчаващо здравето като редовните упражнения и здравословното хранене;
- Възприетата изолация (самота) прогнозира по-голяма съдова резистентност, повишено кръвно налягане, сутрешно повишаване на кортизола, по-малко спане и заседнал начин на живот;
- Възприетата изолация (самота) прогнозира когнитивен спад и риск от болестта на Алцхаймер
- Възприетата изолация (самота) понижава силата на имунният отговор;
- Социалната изолация увеличава вниманието към негативните социални стимули (например социални заплахи) и повишена мотивация за повторно свързване с обществото;
- Социалната изолация преди инсулт е педпоставка за по-лоши резултатите след инсулт
- Социално изолираните млади не съобщават за по-чести ежедневни стресови фактори, те оценяват ежедневните събития като по-силно стресиращи;
- Социално изолираните млади имат по-малко ефективно физиологично функциониране, включително по-бавно зарастване на рани и по-лоша ефективност на съня.
