Психическо здраве

---

Психологията и психическото здраве в контекста на социалната изолация

Като социални същества ние прекарваме живота си в общуване с другите, изучаване на културни модели, поведение и очаквания. Всичко това е част от процеса на социализация. Всеизвестно е, че тя е ключово важна за всяко човешко същество – чрез нея се учим на културни ценности, норми и роли и оформяне личността си. Съответно, не е трудно да се досетим, че социалната изолация във всякакви форми може да причини сериозни вреди на психическото здраве, както различни изследвания доказват.

Общоизвестен факт е, че пандемията от COVID-19 застрашава физическото здраве  на цялото общество, но подложено на голям риск е също и психическото. Ограничаването на човешкия контакт води неминуемо до масова неудовлетвореност и усещане за отдалеченост от света, откъдето произлизат и многобройни други ефекти. Особено силно засегната и предразположена към психически увреждания е частта от обществото, определяна като “уязвима”. Тя включва хората с предшестващи психични заболявания, подрастващите, в известна степен жените и други. Освен че учениците спадат към тази група, те бяха подложени на дълъг период на онлайн обучение вследствие на COVID-19.

В контекста на пандемия, социалната изолация има специфични последици за човешката психика. Освен типичните проблеми, причинени от намаленото общуване с хора, към вредите се добавят и притеснения, носени от заплахата, която представлява вирусът. Това се дължи на малкото знания за него (възникване, ефекти, прогресия, и т.н.), застрашените финанси и бизнес, гнева поради отнетата свобода. Причиненият стрес причинява у всички представители на обществото редица проблеми, сред които страх, гняв, тъга, тревога, промени в апетита и енергията, затруднения в концентрацията и вземането на решения, проблеми със съня, кошмари, физически реакции на тялото (главоболие, болки, стомашни проблеми, кожни обриви, влошаване на хронични здравословни проблеми), повишена употреба на тютюн и алкохол.

---

Положителни реакции 

Наблюдава се появява също и на положителни ефекти от социалната изолация, въпреки че те не надвишават отрицателните. Според проучвания, личната реакция на някои хора е положителна и се дължи на постигнати, вследствие на ограниченията, промени. Примери за такива са сближаване с близките, повече време за себе си, нови хобита, преосмисляне на даденостите и други. Начините за справяне с емоционалните промени често представляват дейности, които по-късно се превръщат в положителни последствия – културно обогатяване чрез книги, филми и т.н., спорт, обновяване на дома (ремонти). Поради това някои даже твърдят, че по време на изолацията са преосмислили и променили коренно живота си (нови интереси или таланти, личностно развитие, пренареждане на приоритетите, повишена загриженост за околните).

---

При учениците

В много държави, както и в България, се налага учениците да учат чрез дистанционна форма на обучение неколкократно. У нас това се случва за първи път през месец март 2020 г., след като е издадена заповед от Министерството на здравеопазването (13.03.2020). Освен това, голяма част от учениците са били карантинирани. Това, както и другите наложени ограничения, предизвиква различни промени в емоционалното състояние, както доказват различни изследвания. Учениците се сблъскват с внезапни промени във всекидневието им – вместо да ходят на училище, карат часовете пред електонни устройства, активността им е силно намалена, появяват се силни умора, ленивост и загуба на мотивация. Тези фактори на свой ред причиняват различни щети върху психиката.

Освен преустановените учебни занятия, подрастващите са ограничени и от много други социални дейности – събиране с повече хора, посещение на възрастни роднини, спортни мероприятия, заведения, барове, дискотеки, молове, кина, театри, за кратко дори паркове и спортни площадки, и други. Поради всички внезапни промени във всекидневното общуване при учениците се появяват емоционални и поведенчески промени. Те от своя страна включват неблагоприятни състояния, сред които: 

В следствие на проучвания, се установяват интересни изводи относно реакцията на учениците:

• Нивата на тревожност и депресия са силно завишени при учениците между 12 и 18 години. 
• Тези, поставяни под карантина, имат по-влошено психическо здраве от тези, които не са. 
• Част от изследваните признават нуждата от психологическа помощ. 
• Някои твърдят, че изолацията ги е сближила с родителите им, докато други, че отношенията им са се изострили. 
• При женския пол се наблюдават повече емоционални проблеми отколкото мъжете: по-високи нива на тревожност, проблеми с емоционалната регулация, по-ниско самочувствие и по-соматични оплаквания.
• Мъжете от друга страна показват по-ниски нива на социална интеграция, тоест те по-трудно се чувстват приети и обичани от другите в социалните медии.

---

Начини за справяне с емоционалните проблеми

Начините за справяне с изолацията са от ключово значение не само за учениците, но и за всички възрастови групи. Най-успешни се оказват методите, които включват грижа за себе си или себеразвитие, както и спокойните, неангажиращи дейности. Когато съзнанието е психически натоварено от многото проблеми, известни на всички ни, то се нуждае именно от релаксация или разсейване чрез ползотворни и удовлетворяващи действия. Част от тях са:

• почивка от новините под всякаква форма;
• Грижа за тялото;
• Спортни дейности;
• Общуване с познати онлайн или по телефона;
• Здравословно хранене;
• Намаляване на употребата на социални мрежи; 
• Съставяне на дневен график с ангажименти и задачи.